Слово на поетесата Валентина Радинска по време на откриването на Националните поетични празници „Яворови дни – 2021” в град Поморие.
„Добър вечер,
Скъпи приятели, жители и гости на Поморие, уважаеми г-н Кмете, дами и господа.
Благодаря на организаторите на този обичан национален поетичен празник, за възможността да открия тазгодишното му издание. За мен това е висока чест.
Отново сме тук, в този чудесен град, на поредните Яворови дни, може би най-дълголетния празник на поезията.
И сякаш всичко си е на мястото – септемврийската вечер, морето, забележителният паметник на великия поет, ние, събрани около него…
Но всъщност животът ни е различен, и всички го усещаме… Промениха се много неща, променихме се ние самите… И именно по тази причина, в това толкова несигурно и обезсърчаващо ни време, са все по-нужни огнища на духовността, за да сгреят не само сърцата ни, но и премръзналите ни от студа на този идващ свят души. Поморие, с неговия неугасващ Яворов огън, е именно такова място…Благодаря на неуморните организатори на тези дни за дългогодишния им труд и за упорството им.
Някога, преди повече от 35 години, като млада журналистка, се отбих с приятели в Поморие… Дойдохме специално, за да отдадем почит на този толкова голям поет, на великия Яворов, да поседим край паметника му на брега на морето… Каква беше огромната ни изненада и потресът ни, когато видяхме, че парче от носа на статуята е откъртено, а в подножието на паметника се търкаляше захвърлен нож със следи от извършения вандализъм! В най-буквалния смисъл някой беше извадил нож на поета…Не знам дали тук има хора, които си спомнят тази грозна случка. Прибрах се в София и написах гневна статия във вестника, в който работех тогава…Надявах се хората, от които зависи стореното зло да бъде поправено, да прочетат тези редове… След година специално отново минах о тук – всичко си беше на мястото, щетата беше поправена, Поморие се беше погрижило за своя Поет. Но от оня момент аз имам особени отношения с тази трагична статуя на Поета тук, на този изумителен бряг, където, независимо колко хора има наоколо, човек винаги може да се почувства насаме с духа на Яворов, и да усети, че Бог е близо…
Да опазиш един празник непокътнат от времето и обществените промени, да не позволиш на Яворовия пламък да угасне, да полагаш година след година усилия да не бъде накърнена светлината му, си е огромна заслуга – не само пред паметта на Поета, но и пред България. Защото така, както във всеки човек има Божия искрица, колкото и малка да е тя, можем спокойно да кажем, че във всеки българин има закодирана искрица от Яворов – защото Яворов е певецът на българската душа, на българските тъги и неволи, на българските надежди и отчаяния, на българската обич и на българската самота…
Някой беше казал, че днес мнозина знаят цената на всичко, но малцина са онези, които познават стойността на нещата…
Нека в този чудесен град винаги онези, които познават стойността на нещата да са повече от другите, които знаят цените на всичко…
Нека онези, които ще палят огъня, да са винаги повече от другите, които ще искат да го угасят…
Нека онези, които пазят духовността да са винаги повече от другите, които ще посегнат на тази духовност…
Само така ще оцелеят душите ни. А те са единственото безсмъртно в нас. За нашите души писа и плака великият Поет Яворов, тях ни завеща да пазим. Нека го направим.
Дами и господа, откривам 63-то издание на великолепните Яворови дни в Поморие! Нека пребъдат.“
ВАЛЕНТИНА РАДИНСКА, 01.09.2021г.
ВАЛЕНТИНА РАДИНСКА 