Стефан Цанев за книгата на Валентина Радинска „Користни записки“
„Книгата на Валя Радинска „Користни записки“ ме порази с три неща.Ако е вярна максимата, че страданието ражда поезията – Бог наказа Валя с прекалено вдъхновение и човек настръхва като чете как тя е изтръгвала стиховете от разкъсаната си душа – чакаш да потече кръв по страниците…Още по-необичайно, несрещано досега, е описанието как се ражда и описва липсващата – въображаемата любов, описана е тя така, че ти се иска ти да бъдеш обекта на тази любов.Прави чест на Радинска, че не се е поддала на политическите виелици около днешна Русия и описва с възторг интелектуалната атмосфера в тази страна, където поезията, независимо от стагнациите, е най-цененото, най-силното, най-върховното изкуство – и това дава неограничена сила и самочувствие на поетите. Там тя се е заразила с това самочувствие.Което е успяла да съхрани в България, където поезията е осемнайсетата дупка на кавала.Радвам ти се, Валя!
Стефан Цанев“
ДУМИ ЗА „КОРИСТНИ ЗАПИСКИ“ – НОВАТА КНИГА НА Валентина Радинска (от Николай Милчев)
Вече съм сигурен, че големите поетеси цял живот плетат.
Плетат си шал от думи.
Плетат си плитките на косите.
Плетат си ръкавици от букви.
Плетат си любовните истории.
Плетат си и въжето около врата.
С големите поетеси е така.
Затова „Користни записки на Валентина Радинска дойдоха при мен като кълбо от прежда. Търкулнаха се пред очите ми и не се спряха и след края на книгата.
Винаги съм знаел, че времето е едно, а художественото време – съвсем друго. Но Валентина ме порази с това, че нейното време е само поезия, нищо друго освен поезия.
Ако кажа, че това е роман за порастването на първото стихотворение от малко до голямо, ще е вярно, но няма да е достатъчно.
Ако кажа, че това е биография на таланта от дете до зрял човек, ще е вярно, но няма да е достатъчно.
Ако кажа, че това е приказка за любовта от току-що родена до единствена, ще е вярно, но няма да е достатъчно.
Ако кажа, че това е житие и страдание на римите и метафорите, ще е вярно, но няма да е достатъчно.
Тази книга е енциклопедия на страданието, докато се раждаш за голямата поезия. Момиче, дяволче, жена, любима, майка, родилка на звуци и сияния, Валентина Радинска е нарисувала живота си, но не този, който се вижда, а този, който е незрим и необясним.
Всеки, който иска да погледне в къщата на поезията, в поетичния дом на Валентина Радинска, трябва да има тази книга.
За мен беше наслада и унес да съм редактор на такива светещи страници.
Николай Милчев
ЗА ТАЗИ КНИГА – ПРИСТРАСТНО ! (от Неда Антонова)
Във време, когато поколението поети, към което принадлежи Валентина Радинска е стигнало билото, взира се в изкатерения през годините склон и се пита „А струваше ли си усилията?”, тя ни поднася книга, която би могла да има много заглавия, но аз я нарекох „Самоучител по съществуване”.
Да се формулира природата на тази книга е все едно да се определи жанра на сценичното действие, наречено живот. От всичко по много. Само че доброто от това много идва не когато го искаш, а когато го даде Бог.
„Детето и думите” „ Жената и словото”, „Жената и таланта й”, „Жената и призванието,..и любовта, …и майчинството…и страданието… и изкуплението чрез самота и спомени…” Парчета живот, някои от тях големи като покрив, други необятни като въздишка…Гледаш ги и не ти се вярва, че ти и животът сте минали един през друг.
Където и да си бивала, Валя – дали в московското общежитие на булеварда към Останкино, или в бащината си къща в синьокаменен Сливен, ти по рождение си усещала ръбовете на най-самородните думи – онези, таящите в себе си вечност, но и си долавяла оня болезнен звук, отекващ при удар с такава дума… Твоят дар от Бога.
Челна среща с една от великите световни литератури. Смерч и благослов за младата жадна душа. И хора, хора, някои още незнайни, а вече незабравими! И погледи – много и всякакви – и всеки остава върху душата ти знак, докато тя се превърне в четиво…
А малко по-късно върху русата ти глава се стоварва благословено бедствие: любовта Азарян. Велика награда за изтерзаното пишещо същество. (Най-вълнуващите страници в твоите „Записки”.) А после – неизбродната майчина мъка…
Две думи ми дойдоха наум, когато затворих книгата: талант и достойно за него страдание! Толкова много страдание би претопило всяка душа. Но поезията, чиито предели обитаваш, е едновременно лек, убежище и милост.
Не са користни твоите записки, скъпа Валентина Радинска. Сеизмограма са, кардиограма и друга още някаква грама, по която тези, които утре ще те четат, ще отгатнат колко трудно е било да си побеждаван ежедневно от живота, но накрая все пак победителят да си ти !
И пак ще кажеш:” Пронизваш нощта ми, Господи, връхлиташ думите ми. И те стават поезия!” Бог чува.
Неда Антонова
Думи от Рада Александрова
„ Изключителната автобиографична книга на Валентина Радинска приковава читателя не само с блестящия великолепен стил, но и с перипетиите и мъките на живота, през който е преминала!Благодаря на Валя за възможността да се потопя в едно повествование стилистично изящно и с дълбочина и искреност, които поразяват!”
Рада Александрова
„ПОМНИ, ЧЕ МЕ ИМА…“ (от Екатерина Томова)
Този стих от поезията на Валентина Радинска ме следваше, докато четях нейните „Користни записки“. Тази нейна нова книга е не само автобиографична за нея, но и за творчеството, което човек може да създаде. Удивителна е, надделяваща краткотрайния живот и доказваща, как преходността може да се превърне в непреходност! Непреходност, която може да се наследи и във времето, когато няма да ни има, но ще останем там чрез Словото. Нали едно от Евангелията посочва, че в началото бе Словото – а то е и след края. Ценя и обичам много творчеството на Валентина Радинска и се присъединявам към чувствата на Неда Антонова – и аз съм пристрастна към него. Намирам дори, че Валентина Радинска е необикновена личност. В нея съдбата е закодирала триединството на талант, характер и стоицизъм. Затова и написаното от нея е монолитно. По пътя й, този „Негодник Живота“, я дарява, както с житейските дарове, така и с житейските трагедии, на които тя устоява, благодарение на творческия си дух – а той е неразрушим. Не познавам друга книга, която така цялостно да разкрива вътрешните бездни на творческата енергия и процес, за които плененият от таланта й читател нищо не подозира. Мисля, че написаното от нея притежава силата, която може да променя човека, да го обогати, окуражи и осмисли. Това е и посланието на „Користни записки“, което се налага естествено. Хераклит казва, че не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река, тъй като нови води ще те мият. Знам, че се отнася за мига, знам, че е много дръзко и дори непристойно, простосмъртен да отправя реплика към безсмъртен/философите ще ме заклеймят и ще са прави/, но тази книга стъпва многократно в онази река и чрез новите води, възкресява старите и ги спасява от небитието. Това може да го направи, разбира се, талант от класата на Валентина Радинска. На моя прозорец идва един малък, снежнобял гълъб, влиза, каца на бюрото и свенливо се оглежда. Той пак дойде, кацна върху корицата на книгата, постоя и тихо излетя. Скъпа, Валя, и той като врабчетата на Степан има здрави крила, по които ти изпращам моите поздрави за новата ти книга! Книгите също са окрилени и стигат много далече.
Екатерина ТОМОВА
ВАЛЕНТИНА РАДИНСКА И НЕЙНИТЕ КОРИСТНИ ЗАПИСКИ (от Магдалена Абаджиева)
Чета новата книга на Валентина Радинска, която носи заглавието „Користни записки”. Подгъвам често страниците, подчертавам, пиша си бележки в бялото поле. Хубавата книга е тази, при която процесът на четенето си личи. Това означава, че в нея има истини, които са ми нужни. Такива са и „Користните записки” на Валя, върху чиито страници тя пресъздава порастването и осъзнаването на поезията у себе си.
Има, разбира се реални случки, от които става ясно как Валентина Радинска достига до поетесата Валентина Радинска и до превръщането на думата „поетеса” в нейно първо име.
На първо място за мен е важно да прочета, че това е бил осъзнаван и последователен процес, продължителен процес, а не плод на някаква случайност, както погрешно се мисли за изкуството. То идва отгоре, но то идва отгоре само ако го искаш и ако си достатъчно трудолюбив, за да му служиш. „Вдъхновение + волски труд = поет”, съвсем точно цитира Валя това определение на Марина Цветаева.
Важно е също да прочета, че творческото порастване преминава през търсенето на личен, собствен език. „Сега си мисля, че съм копаела кладенеца – изгребвала съм детския език, клишираните, непотребни пластове, пясъка, словесната кал, за да стигна до живата вода, до собствените си думи” – пише Радинска. Това наблюдение може само да провокира изследователите да обръщат повече внимание на идиолектите (индивидуалния език) на писателите тогава, когато изучават тяхното творчество. Защото личният език съществува и той доказва, че има нещо повече от усвояване на лексика и граматични правила и именно това повече е инструмент за художествено въздействие.
В своите „Користни записки” Валя Радинска описва престоя си в Литературния институт „Максим Горки” в Москва, което за мен е много полезно и ме убеждава, че средата е изключително нужна за усъвършенстването на литературния процес. Литературата трябва да се изучава не само чрез анализи и литературна история, но и чрез кръжоци, общуване и срещи. Тук нашите университети трябва да поработят още. Нужни са кръжоци, нужна е по-интимна и близка среда със студентите. Не ми се мисли как ще се постига това особено в днешните сложни карантинни времена.
Има и нещо друго, към което книгата на Валя насочва. Творческият процес не е еднопосочен, а има адресат и адресант. Автор и публика. И тъй като литературата е изобретение, създадено за да открива и разгръща човешките добродетели и качества, тя има нужда от коридор, по който да достига до читателите. Има нужда от подпомагане и от работа със самите читатели. Нещо, което ни е много нужно днес, когато твърде се пише, а малко се разбира. Още едно подчертаване, което добавям в книгата на Валя: „Мина време, докато започна да вниквам в текстовете и в живота, който беше положен в тях, така, както те го изискваха”.
Следват за мен интересни срещи с писатели – български и чужди, наблюдения върху техни изказвания, примери и факти, които поставят поезията в обстановката, от която тя произтича. Много ми е хубаво, когато ми се каже, че текстът трябва да се гледа сам за себе си и независимо от житейската съдба на своя автор, но не мога да скрия, че знанието за живота на автора ми помага. Та кой е онзи плод, който расте без своето дърво и без своите корени?
Има и още, което не казвам, защото разчитам, че съм успяла да събудя достатъчен интерес към тази книга, за да бъде това недоизказване преодоляно.
Горещо препоръчвам новата книга на Валя Радинска на всички, които проявяват интерес към литературата, поезията и механизмите на възникване на конкретното произведение.
Написана чрез опита на една от най-големите български поетеси, книгата „Користни записки” ще бъде ценно помагало за всички студенти хуманитаристи, които изучават литература, езикознание, културология и др. И не само – тя ще е полезна и на преподавателите в университетите и на учителите. Разбира се, не на последно място, тази книга е за всички, които обичат поезията и думите. Благодаря, Валя, за този безценен подарък! Успех на книгата!
Магдалена Абаджиева
ВНИМАНИЕ: Висока литература! (от Елка Няголова)
Затворих последната страница с усещането за душепреливане. В точния момент! За чист и висок поглед върху Словото, граничещ с религиозния екстаз на неосквернената душа. За душ, който е отмил киселинните дъждове на делника. За споделено, но достойно страдание, в което няма хленч. За обич, доведена до сливане с цялата вселена. Въпреки всичко! И не на последно място – за творчески Празник на приятел. А значи, че Празникът е и мой.
Елка Няголова
ВАЛЕНТИНА РАДИНСКА 