Книгоиздателство „Георги Бакалов”
Редактор Красимир Машев
Художник Сашо Анастасов
БЕЛЕГ
Така е. Не обичам да мълча.
И помня как изглежда всяка истина.
Не се промива с нищо мисълта:
каквото мислех вчера – пак го мисля.
В каквото вярвах вчера – вярвам днес.
Не сменям като рокли боговете.
И пак на старомодния адрес
на съвестта ми нощем ме търсете.
Със гении не ядох и не пих,
и не осъмвах в смешните им свити…
Не им услужвах даже със кибрит…
И зная, че не ме харесват никак!
Не съм любимка и на тази сган,
която се прехранва със похвали…
Като че името ми е капан –
със ситни стъпки го заобикалят!
Като че моят стих е чумна вест –
така го премълчават упорито!
Като че в храм със ангели безчет
съм влязла аз – с рога и със копита…
Да ме опази Бог да не сгреша,
в глада си хляб от вас да не поема!
Презира сделки моята душа –
особено когато са в поеми!
Цената знам – на този свят, на вас…
Не ме е страх от удара пореден:
след него идва стих, и пее в мене
на болката сияещият глас!
ПОСЛЕПИС
Е, баронесо Мюнхаузен – светът
те натапя, а ти се измъквай сама за косите!
И вместо да ги възпяваш под път и над път –
занеси на поправка обувките си пробити…
Дай всички строшени мечти на ремонт:
никога нищо няма вече да се повтори!
И защо ли над чуждата мръсотия да лееш пот –
направо сривай Авгиевите обори…
Прекрачи, преглътни, подмини – като че по калъп
са фалшивите празници, а животът ти изтънява!
И нищо, че е за хиляда и първи път –
пак и пак се опитвай да започнеш съвсем отначало…
Вече толкова пъти си я повтаряла – знаеш я наизуст
тази безумна азбука на самотата.
Като някакъв временно и погрешно помилван Христос
пак ще свикне със кръста позабравен душата!
За друг е било пиршеството. Часът и денят
са за друг, а пък ти си дошла, и ядеш без да питаш…
Това е за тебе – да те тика надолу светът!
И това е за тебе – да се вадиш сама за косите!
ФОЛКЛОР
Спомнете си приказката за Горната
и Долната земя…
Тази земя – тъй, както я гледам – е Долната:
Някъде трябва да има и Горна земя…
Оцелели от старата приказка – полетете, орли безработни!
Нямам вино и хляб – ще ви храня със себе си аз!
По-далече от тук, гдето всеки от нас е възседнал
своя черен овен, и главата забол във пръстта
не поглежда: нощта пак протяга гръбнак между бездните –
от звезда до звезда,
от звезда до звезда…
По-далече от тук, гдето сринахме вяра и храмове,
и каквото можахме – продадохме с лека ръка,
и охрана в душите си сложихме – сякаш са складове,
и отхранихме кучета,
дето ни лаят сега!
По-далече от тук, гдето думи – не срязани вени,
всяко трънче в езика – са трън в неизвестно око!
По-далече от делници, като празници пременени,
по-далече от проповедници със съмнително потекло!
По-далече от тук – има Горна земя, тя е истина!
Каквото остана от мене – ще ви го дам.
Ето ръката ми, ето другата – с нея аз писах…
Сякаш по вятър съм писала, и по вода!
Вече всичко ви дадох – вземете сърцето ми розово…
Даже душата ми – капка въздух горчив – е за вас!
Само летете! До костите ме оглозгайте!
Но костите ми –
нека стигнат Оная земя!
ВАЛЕНТИНА РАДИНСКА 