изд. „Народна младеж“
Редактор Йордан Милев
Художник Христо Алексиев
ПЪТ
И нека си отивам от сърцето ти.
Не съм си тръгвала страхливо никога.
И свирките на влакове прелитащи
ще викат с моя глас след теб :”Обичам те!”
“Обичам те!” – ще светят като рани
червени покриви с гнезда опразнени.
“Обичам те!” – дървета като клади
ще лумват и ще гаснат във очите ми.
“Обичам те!” – ще ме пронизва вятърът
и дългокоси дъждове ще ме препъват…
А все така ще чезна от сърцето ти.
От всички гари ще си тръгвам, не дочакала
да се разлистят мъдри разписания,
за да ми кажат накъде отивам…
Небето е отворено за птиците.
МОСТ
В памет на Димчо Дебелянов
Вдигам те със двете си ръце,
камъни изтръгвам от скалата,
нося ги с премазано сърце –
разлюляно от умора свята!
Разгневих земята зарад теб,
укротих водите, за да минеш.
Странница, прогонена отвред –
дадох ти последното си име!
Всичко дадох – да останеш ти,
над порои мътни, в люта суша!
Денем – светъл, строен се висиш,
в черни нощи с черен грохот рухваш!
Песен моя – мост недостроен,
думи не с вода, а с кръв споявам,
думи тежки, раснали във мен –
не за да проклинам – да прощавам!
И не искам да си припев лесен –
нека с болка, с вик да те родя!
И за да не рухнеш, моя песен –
аз живота си във тебе ще вградя!
. . .
Аз вярвам в тези прости чудеса –
ту стих ме сполети, внезапен като гибел,
ту в светлите, вечерни небеса
гръм проехти, и свирне вятър зимен!
Ту в бденията нощни над листа
ще се промъкне образът ти грешен,
и мойта тъмнина и самота,
и моят тежък труд ще станат смешни!
Но дим далечен предвещава ден…
Дървета виждам – до колене в шума.
И се избистря въздухът над мен,
и ляга на листа послушна дума…
ВАЛЕНТИНА РАДИНСКА 